Съвсем го забравих този блог, това не е хубаво. Затова реших да понаваксам сега. :)
Време е за коледно настроение, а аз го имах като беше още рано. Сега ми е сдухано и пършивото нещо, което трябва да наричаме сняг ме натъжава. Вчера беше годишнината на дядо ми и по този случай тъгата беше завладяла дома вчера, а днес май няма да е по-весело. Освен това успях да се скарам с любимата си дъщеря, която въпреки че наистина ме ядоса и май така и не схвана защо, е прекалено прекрасно същество, за да му се сърди човек.
Дотук с лошите неща. Ето ги хубавите. С въпросното същество се сдобрихме още вчера. Освен това се видяхме със Зари и Мартин, а и получих първия си коледен подарък. Днес ще купим елхата. И въпреки че няма да е украсена веднага, ще го слоажа под нея. Освен това през уикенда бях на форумна среща на "Хогуортс" на която беше ужасно забавно. После Дракулка ме покани на концерт в музикалното учлище и чух нейно изпълнение, а след това ме заведе в една празна стая с пиано и ми посвири. Това момиче има талант, жалко, че не е особено ентусиазирана от това.
Другото талантливо момиче - Ева, - е чак във Варна, но аз вече й измислям варианти за подарък, сега остава да избера най-удачния. :) Като споменах Ева, след концерта бяхме с нея, Ал и Ирма у Веско и си прекарахме страхотно. Наистина готина компания, и най-хубавото е, че догодина най-вероятно братът ще стане софиянец и ще си го имаме почти целогодишно. :))
Мисля да си правя нов блог, този нещо не ме вдъхновява да пиша в него. Като го направя, имам да раздавам линкове... Ще направя нещо по-зелено, с емблемата на "Слидерин" и ще видим още какво. Малко разнообразие! :Р
А дали просто да не видоизменя този блог? Ох, нз, ще видим.
Поздравче за всички влизащи тук (ако има такива, ест) с "Jingle Bells Rock"!

Jingle bell, jingle bell, jingle bell rock
Jingle bells swing and jingle bells ring
Snowin' and blowin' up bushels of fun
Now the jingle hop has begun
Jingle bell, jingle bell, jingle bell rock
Jingle bells chime in jingle bell time
Dancin' and prancin' in Jingle Bell Square
In the frosty air

Тази година отпразнувах за първи път Хелоуийн с голямо качествено разнасяне из София маскирана като вещица. Направихме хелоуийнска форумна среща на Егмонт и си изкарахме страхотно. Повечето хора бяха маскирани и то доста качествено^^ Бяхме две вещици, куче, алена магьосница, дяволица и Смърт, която би всички рекорди за най-качествен всисветийски костюм. Знаете ли, и идея си нямах колко популярен е този празник в България. Из центъра беше пълно с маскирани хора, някои леко пийнали, други не толкова леко :Р, но повечето си бяха съвсем трезвени. Имаше магьосници с много красиви дървени жезли с резба, в която ми останаха очите, имаше шейх със своя... ъм, невеста? Не, викаше се другояче. Както и да е. Едно момиче имаше внушителна маска на пера, срещнахме и хайдут и какви ли още не създания, вече ми изхвръкнаха повечето от главата. Но всички оставаха поразени от Смърт, дори футболните запалянковци, които бяха изпълнили района, заради мача, който се оказа същата вечер.
Беше незабравимо! Догодина пак. ;)

Нямам навик да си водя дневник. А имаше толкова много неща, които можех да запиша. Срещи с приятели – като Рими, Марто, любимата ми сестричка Ирис {}, форумни срещи и срещи със стари приятели, с които се бяхме забравили. Забавни случки и тъжни моменти. Е, сега, когато се се сетих за блога, е точно тъжен момент. Понякога си мисля, че когато живеем, пропускаме ценните неща сред ежедневвните грижи. Сещаме се за тях само, когато загубим някой. Пренебрегваме наистина важното заради дреболии. Трябва да се опитаме да променим това или животът ще изтече без да му обърнем внимание и когато се усетим всичко ще е свършило.

Явно понякога човек просто трябва да подминава проблемите на другите. Винаги съм смятала, че това е погрешно, че когато някой е изпаднал в беда, трябва да му се подаде ръка. Да се потърси начин да му се помогне. Особено когато този някой е сред най-близките ти приятели. Винаги съм се старала да бъда опора за близките си и да намирам начин да бъда до тях, когато имат нужда от това. Все пак продължавам да вярвам в старата максима, че всеки проблем си има своето решение, само трябва да имаш търпението да го дочакаш и да се осмелиш да се пресегнеш и да го откриеш. Не обичам неща от сорта "Няма изход", защото изход винаги има. Човек невинаги е способен да го открие сам и затова толкова силно вярвам в необходимостта да помогнеш на близките си в нужда, дори ситуацията да изглежда съвсем извън твоите възможности. Помощ идва от неочаквани места, стига да я потърсиш.
Затова ми е обидно, когато за това, че съм опитала да помогна получавам в отговор студенина и дори обида. Че съм поставена в графата на досадниците, които само влошават положението. И то когато наистина вярвам, че мога да помогна. Когато дори имам идея как. Цялата ситуация ми е обидна, вечното недоизказване на нещата. Аз мразя недомлъвките. Особено когато са за наистина сериозен проблем. Но явно отстрани нещата изглеждат другояче - бъркам в раната, нагазвам в личното пространство. Ами защо тогава проблемът изобщо се споменава? Човек или си мълчи, или си казва. Но не и по средата, защото това влудява приятелите.
Толкова по-добре. Спирам дотук. Нямам сили. Щом съм пречка, спирам да преча. Не ми е цел да се бъркам в чуждия живот. Имам си свой, с достатъчно мои си ядове. Бях дотук.

Този пост ще е е посветен на Бургаската среща на Егмонт България. Разбира се, както обикновено не мога да прикова вниманието си на дадено събитие, почвайки да пиша тук. Е, поне ще се опитам. Пристигнах в 5:55 - съвсем по разписание - и Веско ме посрещна. Отидохме на кея, където му надух главата за фентъзи секцията, която смятам да правя във форума. Видяхме Гриймти и Пебълс, после закусихме, а след това посрещнахме на автогарата варненци.. Ева я нямаше още. Запознах се с тях, после и с бургазлиите. После най-сетне се видяхме наживо с Мери Джейн, доста дългоочакван момент^^ Албус поведе всички към МакДоналдс, а после посредва плаж на най-тежкото слънце - обедното. Въпреки че не мръднах от чадъра съм поизгоряла, но беше много забавно :РР Е, не мега да се похваля като М Джей с бяла ивица през ален гръб, но ще го преживея :РРР След плажа се разходихме с нея и Веси, запознах се с техен приятел, а после с Мери, Веско и Ал отидохме до Казабланка, където вече ни чакаха другите. Беше кратко, но приятно, а после заспах в мига, в който легнах във влака.
Да пътувам два пъти за трийсетина часа през цялата страна си е цяло постижение, с което съм горда. :) Беше забавно! Жалко, че никой от родата не беше дошъл, но се изкефих на всички присъстващи. И така, сега съм си пак тук, на линия. :)

Мдам, не съм писала от адски много време. И аз не знам защо така. Случиха се адски много неща - кандидатствах, ходих на екскурзия с форумното си семейство (поне част от него), запознах се с Ева (Evanesence, адски симпатично момиче), но изпуснах втората екскурзия, прослушах Era (благодарение на Ноксис), станах за известно време админка в Егмонт България-форума (и много се кефя за което), станах голяма фенка на Тери Пратчет (макар че още не съм чела много от книгите му, но напълно достатъчно, за да почна да го обожавам), насладих се за пореден път на "Дракула на Брам Стокър" по Нова... и т.н. и т.н.
Днес ще се спра върху вчерашния ден и по-конкретно гледането на Таро. Видяхме се с мъжа ми, Римикари и Талула и Римси ни гледа на карти. Първото гледане не беше особено сполучливо, но второто беше доста по-добро. И като попадения, и като някакви по-хубави карти в бъдещето. Не знам дали вярвам в тези неща, понякога вярвам, друг път не. Но от всяко положение си изкарахме забавно, благодарение на моето златно Рименце. :)
Та таквиз ми ти работи, наблъскани в един пост. Обичам да правя така :))

Ето че пак подхващам блога :))
Макар че като се замисля няма кой знае какво за писане. Моята високопоставена аристокрачична особа е затънала до гуша в уроци и в малкото си свободно време сяда пред компютъра. Пробрах да си направя терипратчески облик, ама сигнатурата е толкова размазана, че се отказах. Бтв, решила съм на 15-ти (даенят след кандидат-студентския ми изпит) да подхвана "Музика за душата", трета книга от поредицата за Смърт. Първите две книги ми харесаха много, а това, което чувам за нея е повече от превъзходно. Дотук прочетеното е доста забавно. Смърт, обожаващ къри и котки, с осиновена дъщеря и чирак. Смърт, уволнен, защото притежава личност и човешки качества, после борещ се с новия Смърт за поста и живота си. Е, сега в третата част като намесят и внучката на Смърт вече ще е изключително.